Вече нямам търпение да завърша местната гимназия, за да се чупя от глухата провинция, където живея. Преди близо година, поне на хартия, селото ни стана град, но манталитета на хората и самите хора си остават същите – ограничени и задръстени селяндури. Не издържам повече! Откак спечелих титлата “Кралица на красотата” за целия окръг, тук ме зяпат като извънземно.


“Учителко любима, тъй хубава си ти… !”