Люби ме, до кукла ме изчерпа. Витаеше ума ми в приказки, а в клетките ми ощe лудости бълбукаха. Порочни извори с къпещи се нимфи, целуващи гърди, разресващи коси, за мъжки ласки полудели, сладострастници в залязващ свят с почти изчезнали мъже. Безброй желания изпитвах, нямах вече сили. Изглежда също той. Не помня колко пъти го направихме. Безброй, че повече дори. Целуна двете ми зърна и промърмори нещо. Хвана китката ми, лявата, завърза я с вратовръзката си на леглото.
-Какво правиш? – засмях се, нямах сили да се дръпна.Завърза дясната ми китка с прашките.
-Ама ти…-кикотих се.
-Ще си поиграем. – рече ми и бързо ме целуна. Потърси кърпа за очите ми. Лош избор: блузката ми. Беше прозрачна, виждах. Зле, но виждах. Краката ми с чаршафите. Изкикотих се.
-А сега? – попитах, то нямаше смисъл да ме връзва. И без друго бях останала без сила. Чакам да ми каже нещо, струва ми се, че и сто години. Гласът му прозвуча съвсем непознат:
-Скъпа, ти си курва!
Глътнах си езика, а той продължи:
-Как посмя. В домът му. Във вашият дом. Този гардероб, тези рафтове и книги, старите ви касети, дисковете, скапаната уредба…-млъкна, даваше се от гняв-Всичко е ваше общо. Ти не изневери, ти разби свят! Имах си такава у дома. Вече нямам дом. Пес съм и всички кучки ще извадя на улицата където ви е мястото…Е, не мога всички…Курва!
-Ама…
-Хареса ти, нали. Хубаво се наслади. И аз, но не любов задоволявах със секс, а отмъщение!
-Ти си извратен! – креснах, ама страхливо.
-Гледай я па ти! Не аз изневерявам в собствения си дом. Сега ще почакаш, ще почакаш, докато дойде мъжа ти и ти зададе няколко въпроса. Защо си в това положение? Ще можеш ли да го излъжеш, че сама си се завързала…
Изкикоти се.
-Ай чао. Курва!
Все още си мислех, че се майтапи. Ама няма да му го простя. Тресна се вратата. Минаха най-малко петнадесет минути. Нещо изтропа, помислих си, че се връща. Идиот. Отдадох му се. Имаше някаква стихия, дива стихия, а един такъв отчаян, тъжен, исках да видя щастие, да го изпиша по лицето му. Разхожда се из квартала, с ръце в джобове, вдигната яка, потънал в себе си. Призрачен, някак нереален. Тъга се лее, като загърнат в мъгла е, а вътре скрити радости. Говорихме си дълго, увлякох се. Всъщност само от седмица се познавахме. Никога не съм изневерявала, никога. Допуснах го до себе си, под себе си, всички свои ценности пренебрегнах. Хубава съм, какви мъже са ми искали секс, че и предлагали любовта си. Ухажвали дълго, играели на прелъстители, с подаръци изкушавали. Със свят и пътувания, с тела или думи. С очарование и дворци от мрамор или от въздух и мечти. Приятно ми беше, че съм харесвана, повече: не. Те нямаха спасителната нужда от мен, каквато почувствах в него. И с която ме накара аз да го пожелая. Чувствах се като извор, а той жаждата. Поднесен на тепсия любовен десерт, за да подслади горчилката на живота му. Реве ми се, после болката отминава, настъпва ужаса. Пак нещо изтропа пред вратата. Когато е отключено у нас се влиза без покана. Водя счетоводството на всички еднолични търговци в квартала, а и не само от квартала. Отдавна можех да изнеса офиса си от дома, но свикнала съм, а и усетих, че домашната атмосфера предразполага. Идват по работа, чувстват се като гости. Идват и навлеци, защото общо взето не ми пречат, разведряват даже. Идват и непознати, много непознати научили, че не вземам много, а работа върша. Сега е отключено, а в това положение точно срещу вратата. Вече е десет и половина. Всеки момент може някой да влезе. Може пък и за добро да е, ще ме отвърже...
Следва продължение
